Луна красива вън изгрява,
но красотата нейна веч не ме пленява.
Очите мои гледат само теб,
ти разтапяш сърцето ми от лед.
Щастлив съм, че си само моя,
да не те изгубя постоянно се тревожа.
Без теб роб на самотата аз ще стана,
за теб да плача няма да престана.
Сега викам те без глас
и моля се след година пак да има "нас".
Скъпа, това не са само думи празни,
това са чувствата прекрасни.
За финал казвам, че те обичам,
на теб мечтите си обричам.
Мило мое, с мен бъди нощ и ден,
иначе животът мой ще бъде пак студен.
© Дамян Атанасов Всички права запазени