18.12.2008 г., 13:20

Влюбен

690 0 3

Луна красива вън изгрява,

но красотата нейна веч не ме пленява.

Очите мои гледат само теб,

ти разтапяш сърцето ми от лед.

Щастлив съм, че си само моя,

да не те изгубя постоянно се тревожа.

Без теб роб на самотата аз ще стана,

за теб да плача няма да престана.

Сега викам те без глас

и моля се след година пак да има "нас".

Скъпа, това не са само думи празни,

това са чувствата прекрасни.

За финал казвам, че те обичам,

на теб мечтите си обричам.

Мило мое, с мен бъди нощ и ден,

иначе животът мой ще бъде пак студен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамян Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • съгласна съм с предишния коментар - важни са чувствата, които влагаш в едно стихотворение а тук определено ги има поздрави
  • Е, да, не е разтърсващо и потресаващо, но чувствата, които си описал в стихотворението си са прекрасни, всяка жена би била щастлива да я обичат така. Поздрав
  • Извинявай, ама звучи тъпо и изтъркано...Поезията определено не е твоята стихия!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...