Dec 18, 2008, 1:20 PM

Влюбен 

  Poetry
576 0 3

Луна красива вън изгрява,

но красотата нейна веч не ме пленява.

Очите мои гледат само теб,

ти разтапяш сърцето ми от лед.

Щастлив съм, че си само моя,

да не те изгубя постоянно се тревожа.

Без теб роб на самотата аз ще стана,

за теб да плача няма да престана.

Сега викам те без глас

и моля се след година пак да има "нас".

Скъпа, това не са само думи празни,

това са чувствата прекрасни.

За финал казвам, че те обичам,

на теб мечтите си обричам.

Мило мое, с мен бъди нощ и ден,

иначе животът мой ще бъде пак студен.

© Дамян Атанасов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • съгласна съм с предишния коментар - важни са чувствата, които влагаш в едно стихотворение а тук определено ги има поздрави
  • Е, да, не е разтърсващо и потресаващо, но чувствата, които си описал в стихотворението си са прекрасни, всяка жена би била щастлива да я обичат така. Поздрав
  • Извинявай, ама звучи тъпо и изтъркано...Поезията определено не е твоята стихия!
Random works
: ??:??