ПРОЛОГ

Очакван миг на зов - вълшебен звън

оглася жив небето и земята.

Събужда се светът от зимен сън,

пристъпва романтично красотата.

Долитат пак и птиците от юг,

надеждата е песен от ятата.

И вярата за нов живот е тук,

ще бъде всеки ден по- свеж и друг.

И Слънцето е този топъл знак

даряващ ни на нежността лъчите,

и в нощите не ще е пълен мрак,

защото ще са искрени звездите.

Треви и цвят - изящно лист до лист

в полетата безброй и във горите

разпръскват аромата си най- чист,

в далечината е безснежна вис.

Реки и езера са пълноводни,

картини чудни пролетта рисува,

притичват и животните свободни,

природата изцяло блаженствува.

И чувство отровено с благослов

отново и отново те жадува.

Прогонвайки студения покров

на път съм все към твоята любов.

ПЪРВА ПЕСЕН

От извора на твоята душевност 

мечтите ми отпиват обич сладка

и търсейки те от дълбока древност

за мен си смисъл, порив и загадка.

Да бъдеш моя пътеводен плам

това е дар със светлина некратка.

И в същността ти аз откривам храм,

и ти далеч да си не ще съм сам.

В очите ти небесното да чувствам

е искреност и дневна, и всезвездна.

От взор лазурен истината вкусвам

и полетът ми не пропада в бездна.

Крилата ми към теб са неуморни

и има ли те няма да изчезна.

Желанията нежни са, просторни

и с пролетен стремеж са плодотворни.

Цъфтежът ти копринен ме засища 

с диханията живи и добри.

Сърцето ми в сърцето ти ще вижда

и огън благ - и ето - то гори.

Ти въплътяваш всичко в красота -

и есента, и бурите дори.

След зима, и след сняг, и след леда

завръщаш се с триумф на любовта.

ВТОРА ПЕСЕН

Април и Май, повярвай ще са дом

на твоята усмивка лъчезарна.

Не ще опита завистта със взлом

да ти попречи дива и коварна.

Косите ти южнякът ще погали

с дъха на топлината благодарна

и те по раменете засияли

с оттенък златен блян ще са отдали.

И взорът ти най- синият отново

навред с магията си ще пленява,

и още благородното ти слово

от днес за бъдещето запламтява.

Снагата ти, походката ти плавно

природата край тебе удивлява.

По тебе всичко сякаш не е явно,

а нещо повече - отвъдно, славно.

Художник съвършен те е изписал

с елфическият колорит безкраен.

И в добрината ти усещам смисъл

на път съдбовен, никак неслучаен.

Чертите и душата ти се сливат

за творчество от феин знак потаен.

Тъга и самота не ти отиват

щом даровете ти света опиват.

ТРЕТА ПЕСЕН

Когато във горите се изгубвам 

и не намирам никаква пътека

в съмнения сърцето не пречупвам,

не се оплаквам сред съдба нелека.

Не падам в безнадежност в труден час,

защото ти събуждаш в мен човека.

С душата своя чувам твоя глас,

без твоят зов ще бъда никой аз.

Борбата ми чрез теб е силна само

и светъл лъч към теб е любовта.

Без теб е много тъжно, просто, нямо

и цветното потъва в сивота.

Да виждам образа ти нежен, мил

е тържество, живот и красота.

Веднъж във аурата ти бряг открил 

пред мрак и студ глава не бих склонил.

Сега е нощ и няма ги звездите,

Луната също облаци покриват,

но водят ме през тъмно светлините

на твоят дух - мечтите се усилват.

Ефирната ти същност е магия

и дланите ти чудотворно милват

и обичта си как, кажи, да скрия?

Нектар от приказки вълшебни пия.