Влюбен бард за тебе пее ( Първа част )
ПРОЛОГ
Очакван миг на зов - вълшебен звън
оглася жив небето и земята.
Събужда се светът от зимен сън,
пристъпва романтично красотата.
Долитат пак и птиците от юг,
надеждата е песен от ятата.
И вярата за нов живот е тук,
ще бъде всеки ден по- свеж и друг.
И Слънцето е този топъл знак
даряващ ни на нежността лъчите,
и в нощите не ще е пълен мрак,
защото ще са искрени звездите.
Треви и цвят - изящно лист до лист
в полетата безброй и във горите
разпръскват аромата си най- чист,
в далечината е безснежна вис.
Реки и езера са пълноводни,
картини чудни пролетта рисува,
притичват и животните свободни,
природата изцяло блаженствува.
И чувство отровено с благослов
отново и отново те жадува.
Прогонвайки студения покров
на път съм все към твоята любов.
ПЪРВА ПЕСЕН
От извора на твоята душевност
мечтите ми отпиват обич сладка
и търсейки те от дълбока древност
за мен си смисъл, порив и загадка.
Да бъдеш моя пътеводен плам
това е дар със светлина некратка.
И в същността ти аз откривам храм,
и ти далеч да си не ще съм сам.
В очите ти небесното да чувствам
е искреност и дневна, и всезвездна.
От взор лазурен истината вкусвам
и полетът ми не пропада в бездна.
Крилата ми към теб са неуморни
и има ли те няма да изчезна.
Желанията нежни са, просторни
и с пролетен стремеж са плодотворни.
Цъфтежът ти копринен ме засища
с диханията живи и добри.
Сърцето ми в сърцето ти ще вижда
и огън благ - и ето - то гори.
Ти въплътяваш всичко в красота -
и есента, и бурите дори.
След зима, и след сняг, и след леда
завръщаш се с триумф на любовта.
ВТОРА ПЕСЕН
Април и Май, повярвай ще са дом
на твоята усмивка лъчезарна.
Не ще опита завистта със взлом
да ти попречи дива и коварна.
Косите ти южнякът ще погали
с дъха на топлината благодарна
и те по раменете засияли
с оттенък златен блян ще са отдали.
И взорът ти най- синият отново
навред с магията си ще пленява,
и още благородното ти слово
от днес за бъдещето запламтява.
Снагата ти, походката ти плавно
природата край тебе удивлява.
По тебе всичко сякаш не е явно,
а нещо повече - отвъдно, славно.
Художник съвършен те е изписал
с елфическият колорит безкраен.
И в добрината ти усещам смисъл
на път съдбовен, никак неслучаен.
Чертите и душата ти се сливат
за творчество от феин знак потаен.
Тъга и самота не ти отиват
щом даровете ти света опиват.
ТРЕТА ПЕСЕН
Когато във горите се изгубвам
и не намирам никаква пътека
в съмнения сърцето не пречупвам,
не се оплаквам сред съдба нелека.
Не падам в безнадежност в труден час,
защото ти събуждаш в мен човека.
С душата своя чувам твоя глас,
без твоят зов ще бъда никой аз.
Борбата ми чрез теб е силна само
и светъл лъч към теб е любовта.
Без теб е много тъжно, просто, нямо
и цветното потъва в сивота.
Да виждам образа ти нежен, мил
е тържество, живот и красота.
Веднъж във аурата ти бряг открил
пред мрак и студ глава не бих склонил.
Сега е нощ и няма ги звездите,
Луната също облаци покриват,
но водят ме през тъмно светлините
на твоят дух - мечтите се усилват.
Ефирната ти същност е магия
и дланите ти чудотворно милват
и обичта си как, кажи, да скрия?
Нектар от приказки вълшебни пия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Много ми хареса, Асенчо.
