Влюбена жена

12 mar 2019, 8:40

Poesía » Filosófica

225 0 1

Сбогуването тебе е молитва -

за кратко, само за нощта.

В утрото зорницата ме вика -

да пием двете първата роса.

И сянката на бездната е само сянка,

не ме преследва, както до сега.

Не е останало и камъче от нея -

наяве мога и да полетя.

От фибрите ми ще избликне слънце –

лъчи от спомени към вечността.

Победа или загуба - едно и също са -

жена съм и ще сътворя света.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-03-12T12:49:05+02:00

Браво! Силно, одухотворено, истинно!