Влюбена жена
Сбогуването тебе е молитва -
за кратко, само за нощта.
В утрото зорницата ме вика -
да пием двете първата роса.
И сянката на бездната е само сянка,
не ме преследва, както до сега.
Не е останало и камъче от нея -
наяве мога и да полетя.
От фибрите ми ще избликне слънце –
лъчи от спомени към вечността.
Победа или загуба - едно и също са -
жена съм и ще сътворя света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
