Тъй като при мен влюбената жена се появява едва в края - поздравявам тези, които са се отбили с една хубава песничка за Нея:
http://vbox7.com/play:23d8d719
Привикнал да се давя в свойте делници,
отпивам глътка самота – така от скука,
проблемите... о, Господи – нали ми даде мишници,
ще ги реша – а как
- естествено със чука!
Денят преваля, часовете гонят се,
от битието дезертирам и... копнея,
лица безлични, черно-бели сменят се,
кръстосвам улиците, търсейки безкрая
на щастието и дори в отвъдното,
щом аз прескоча - пак него мечтая!
Погълна ме море от слънчогледи,
над мен небето – синьо като в Рая,
незнайна фея със криле погали ме,
с усмивка нежна пък Луната ме омая !
Ранимата душа ми казва сбогом
и забравя тялото!
Кога ще изтрезнее пак?
Съдбата само знае -
тази в бялото!
Бленувам, да – и всичко цветно е,
познавам все тъй прелестни места.
А рибка златна на ухо прошепва ми –
какво желание да сбъдна си избра?
Какво да искам – та нали света получих аз,
объркано отказва помощ мисълта,
сърцето се обажда с разтреперан глас –
пропуснал си, човеко... Влюбена Жена!
© Ангел Колев Todos los derechos reservados
Въпросът е, че когато открием щастието...често се оказва, че може и да е не е било точно това, което търсим...
Благодаря ти!