1 dic 2009, 9:51

Влюбена жена

3.4K 0 31

Тъй като при мен влюбената жена се появява едва в края - поздравявам тези, които са се отбили с една хубава песничка за Нея:

http://vbox7.com/play:23d8d719

 

 

 

 

Привикнал да се давя в свойте делници,

отпивам глътка самота – така от скука,

проблемите... о, Господи – нали ми даде мишници,

ще ги реша – а как

- естествено със чука!

 

Денят преваля, часовете гонят се,

от битието дезертирам и... копнея,

лица безлични, черно-бели сменят се,

кръстосвам улиците, търсейки безкрая

 

на щастието и дори в отвъдното,

щом аз прескоча - пак него мечтая!

 

Погълна ме море от слънчогледи,

над мен небето – синьо като в Рая,

незнайна фея със криле погали ме,

с усмивка нежна пък Луната ме омая !

 

Ранимата душа ми казва сбогом

и  забравя тялото!

Кога ще изтрезнее пак?

Съдбата само знае -

тази в бялото! 

 

Бленувам, да – и всичко цветно е,

познавам все тъй прелестни места.

А рибка златна на ухо прошепва ми –

какво желание да сбъдна си избра?

 

Какво да искам – та нали света получих аз,

объркано отказва помощ мисълта,

сърцето се обажда с разтреперан глас –

пропуснал си, човеко... Влюбена Жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Зарадва ме твоят коментар, Кръстина!
    Въпросът е, че когато открием щастието...често се оказва, че може и да е не е било точно това, което търсим...

    Благодаря ти!
  • Прекрасен стих, много ми хареса!
    Забързани за уж важни неща, пропущаме срещата с щастието,
    а за да бъдем щастливи е нужно съвсем малко...
    Нужно е, да разпознаем любовта, сред панаира на светската суета...
    ПОЗДРАВИ! (6+) БЪДИ!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Марина!
    Усмихна утрото ми!
  • Случват се...и пропуски, Весела и Нежна Струна!
    Ще чакаме...рибката...може пак да се отбие!
    Привет!
  • <a href=http://www.youtube.com/watch?v=Vms0IpXPgds>Голям пропуск, човеко!!</a>

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...