1.12.2009 г., 9:51

Влюбена жена

3.4K 0 31

Тъй като при мен влюбената жена се появява едва в края - поздравявам тези, които са се отбили с една хубава песничка за Нея:

http://vbox7.com/play:23d8d719

 

 

 

 

Привикнал да се давя в свойте делници,

отпивам глътка самота – така от скука,

проблемите... о, Господи – нали ми даде мишници,

ще ги реша – а как

- естествено със чука!

 

Денят преваля, часовете гонят се,

от битието дезертирам и... копнея,

лица безлични, черно-бели сменят се,

кръстосвам улиците, търсейки безкрая

 

на щастието и дори в отвъдното,

щом аз прескоча - пак него мечтая!

 

Погълна ме море от слънчогледи,

над мен небето – синьо като в Рая,

незнайна фея със криле погали ме,

с усмивка нежна пък Луната ме омая !

 

Ранимата душа ми казва сбогом

и  забравя тялото!

Кога ще изтрезнее пак?

Съдбата само знае -

тази в бялото! 

 

Бленувам, да – и всичко цветно е,

познавам все тъй прелестни места.

А рибка златна на ухо прошепва ми –

какво желание да сбъдна си избра?

 

Какво да искам – та нали света получих аз,

объркано отказва помощ мисълта,

сърцето се обажда с разтреперан глас –

пропуснал си, човеко... Влюбена Жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Зарадва ме твоят коментар, Кръстина!
    Въпросът е, че когато открием щастието...често се оказва, че може и да е не е било точно това, което търсим...

    Благодаря ти!
  • Прекрасен стих, много ми хареса!
    Забързани за уж важни неща, пропущаме срещата с щастието,
    а за да бъдем щастливи е нужно съвсем малко...
    Нужно е, да разпознаем любовта, сред панаира на светската суета...
    ПОЗДРАВИ! (6+) БЪДИ!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Марина!
    Усмихна утрото ми!
  • Случват се...и пропуски, Весела и Нежна Струна!
    Ще чакаме...рибката...може пак да се отбие!
    Привет!
  • <a href=http://www.youtube.com/watch?v=Vms0IpXPgds>Голям пропуск, човеко!!</a>

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...