1 дек. 2009 г., 09:51

Влюбена жена

3.4K 0 31

Тъй като при мен влюбената жена се появява едва в края - поздравявам тези, които са се отбили с една хубава песничка за Нея:

http://vbox7.com/play:23d8d719

 

 

 

 

Привикнал да се давя в свойте делници,

отпивам глътка самота – така от скука,

проблемите... о, Господи – нали ми даде мишници,

ще ги реша – а как

- естествено със чука!

 

Денят преваля, часовете гонят се,

от битието дезертирам и... копнея,

лица безлични, черно-бели сменят се,

кръстосвам улиците, търсейки безкрая

 

на щастието и дори в отвъдното,

щом аз прескоча - пак него мечтая!

 

Погълна ме море от слънчогледи,

над мен небето – синьо като в Рая,

незнайна фея със криле погали ме,

с усмивка нежна пък Луната ме омая !

 

Ранимата душа ми казва сбогом

и  забравя тялото!

Кога ще изтрезнее пак?

Съдбата само знае -

тази в бялото! 

 

Бленувам, да – и всичко цветно е,

познавам все тъй прелестни места.

А рибка златна на ухо прошепва ми –

какво желание да сбъдна си избра?

 

Какво да искам – та нали света получих аз,

объркано отказва помощ мисълта,

сърцето се обажда с разтреперан глас –

пропуснал си, човеко... Влюбена Жена!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Колев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Зарадва ме твоят коментар, Кръстина!
    Въпросът е, че когато открием щастието...често се оказва, че може и да е не е било точно това, което търсим...

    Благодаря ти!
  • Прекрасен стих, много ми хареса!
    Забързани за уж важни неща, пропущаме срещата с щастието,
    а за да бъдем щастливи е нужно съвсем малко...
    Нужно е, да разпознаем любовта, сред панаира на светската суета...
    ПОЗДРАВИ! (6+) БЪДИ!
  • Благодаря ти за хубавите думи, Марина!
    Усмихна утрото ми!
  • Случват се...и пропуски, Весела и Нежна Струна!
    Ще чакаме...рибката...може пак да се отбие!
    Привет!
  • <a href=http://www.youtube.com/watch?v=Vms0IpXPgds>Голям пропуск, човеко!!</a>

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...