Влюбена в Любовта
И сгушена стоя си, до днес под твойта стряха,
приятелите мои отдавна отлетяха,
с надеждата останах и в пек, и в люта зима,
със обич и копнежи, за нас живот да има.
Надявах се и вярвах с душата си ранима,
че може от човека и птицата да има,
създание прекрасно, от Бога неродено,
а от Любов неземна и обич сътворено.
Крилата си дарих ти, тъй смелост да получиш,
в небето като мене без страх да се научиш,
към светли хоризонти и волен кат орлите,
в простора да докоснеш, на обичта мечтите.
Така и не опита!.. А стряхата строшена...
Днес не от студ треперя, а от любов ранена,
но сили зная имам, макар и без крила -
щастлива да умирам, тъй влюбена в Любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
