liastovicata (Поли)
40 624
6 jun 2006, 7:18

Влюбена в Любовта 

  Poesía
871 0 11

И сгушена стоя си, до днес под твойта стряха,
приятелите мои отдавна отлетяха,
с надеждата останах и в пек, и в люта зима,
със обич и копнежи, за нас живот да има.

Надявах се и вярвах с душата си ранима,
че може от човека и птицата да има,
създание прекрасно, от Бога неродено,
а от Любов неземна и обич сътворено.

Крилата си дарих ти, тъй смелост да получиш,
в небето като мене без страх да се научиш,
към светли хоризонти и волен кат орлите,
в простора да докоснеш, на обичта мечтите.

Така и не опита!.. А стряхата строшена...
Днес не от студ треперя, а от любов ранена,
но сили зная имам, макар и без крила -
щастлива да умирам, тъй влюбена в Любовта.

© Поли Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Без дъх съм. Браво. Отлично е!
  • Радвам се на поздравите Ви и на това, че ви хареса стихът ми
    Благодаря Ви за милите думи и бъдете обичани
  • Толкова красота на едно място. Поли, пишеш много образно и красиво. Удоволствие и лекота е да те чете човек.
  • Прелестно е,с много чувство си го написала,нали? Поздрави!
  • "Така и не опита!..А сряхата строшена..."
    А,може би не е разбрал,че някой го очаква под тази стряха!
    Поздрав!
  • Валери специални поздрави за теб
    Благодаря ти от сърце за великолепният стих
    Трогна ме
    Бъди щастлив приятелю
  • Благодаря Ви на всички сърдечно!
    Радвам се , че го харесахте, защото този ми стих е преболедуван!
    Благодаря Ви още веднъж и бъдете щастливи
  • Поли, поздравления за великолепното стихотворение!!!
  • Много е хубаво!Поздрав!

  • Познавам преживяването ти омайно,
    приличащо на полет лек,
    в който, със сърцето всеотдайно,
    създаваш ярък, слънчев пек.

    В душата си, с любов необозрима,
    градиш решително такова мироздание,
    в което даже злата зима
    не може да докосне твоето съзнание.

    Ревниво пазиш плахата надежда,
    дори сърцето да не спира да кърви
    и тя нататък те повежда,
    където всеки тръбва да върви.

    В гърдите ти извират сили,
    а всяко нещо те ранява,
    но с думи и с действия мили,
    любов сърцето отстоява.
  • Крилата си дарих ти, тъй смелост да получиш,
    в небето като мене без страх да се научиш,
    към светли хоризонти и волен кат орлите
    в простора да докоснеш, на обичта мечтите.

    Браво, мила Поли! Разкошно стихотворение! Поздрав!
Propuestas
: ??:??