20 feb 2007, 8:34

Влюбени

  Poesía
1.4K 0 18
Влюбени

Твоят поглед като тиха река ме залива
и ми шепне без глас: "Остани с мен..." и "Ела..."
Аз притварям очи и тръгвам - омаяна,
не вървя ... а с теб тихо летя.

Ти ме водиш във тихия кът на безкрая,
там стрелките на времето тихи са - спят.
И усетили чудото - твоите устни,
ненаситни и нежни не могат да спрат,

да танцуват с усмивка и с жар да ме парят,
да са тихи... без дъх да шептят твоя зов,
на сърцето с горещия ритъм:
"Остани с мен, остани, моя любов".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...