Feb 20, 2007, 8:34 AM

Влюбени

  Poetry
1.4K 0 18
Влюбени

Твоят поглед като тиха река ме залива
и ми шепне без глас: "Остани с мен..." и "Ела..."
Аз притварям очи и тръгвам - омаяна,
не вървя ... а с теб тихо летя.

Ти ме водиш във тихия кът на безкрая,
там стрелките на времето тихи са - спят.
И усетили чудото - твоите устни,
ненаситни и нежни не могат да спрат,

да танцуват с усмивка и с жар да ме парят,
да са тихи... без дъх да шептят твоя зов,
на сърцето с горещия ритъм:
"Остани с мен, остани, моя любов".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...