Влюбени на ъгъла на блока...
две души се срещаха тайно…
Те бяха влюбени до болка,
обичащи се безкрайно!
Всяка вечер в прегръдки потъваха,
унесени от любовта…
Сякаш едновременно и двамата сънуваха,
миг отронен красота…
(Бягайки от реалността.)
Целуваха се те, тъй страстно,
но не като другите...
Целуваха се не само с любов,
а и със сърце..
(Така както майка целува своето дете!)
Посрещаха залеза и зората,
на тяхното място, с вплетени ръце…
Откъснати от онази лошата – самотата,
врекли се сърце в сърце!
Така те останаха,
заедно, но вледенени…
Борейки се, оцеляха,
макар да бяха камъни студени…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Усмивка Todos los derechos reservados