Всяка вечер, на ъгъла на блока,
две души се срещаха тайно…
Те бяха влюбени до болка,
обичащи се безкрайно!

Всяка вечер в прегръдки потъваха,
унесени от любовта…
Сякаш едновременно и двамата сънуваха,
миг отронен красота…
(Бягайки от реалността.)

Целуваха се те, тъй страстно,
но не като другите...
Целуваха се не само с любов,
а и със сърце..
(Така както майка целува своето дете!)

Посрещаха залеза и зората,
на тяхното място, с вплетени ръце…
Откъснати от онази лошата – самотата,
врекли се сърце в сърце!

Така те останаха,
заедно, но вледенени…
Борейки се, оцеляха,
макар да бяха камъни студени…