2 янв. 2008 г., 14:01

Влюбени на ъгъла на блока...

772 0 0
Всяка вечер, на ъгъла на блока,
две души се срещаха тайно…
Те бяха влюбени до болка,
обичащи се безкрайно!

Всяка вечер в прегръдки потъваха,
унесени от любовта…
Сякаш едновременно и двамата сънуваха,
миг отронен красота…
(Бягайки от реалността.)

Целуваха се те, тъй страстно,
но не като другите...
Целуваха се не само с любов,
а и със сърце..
(Така както майка целува своето дете!)

Посрещаха залеза и зората,
на тяхното място, с вплетени ръце…
Откъснати от онази лошата – самотата,
врекли се сърце в сърце!

Така те останаха,
заедно, но вледенени…
Борейки се, оцеляха,
макар да бяха камъни студени…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Усмивка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....