7 mar 2015, 21:39

Влюбеният Купидон 

  Poesía » De amor
414 0 1

В съня си чух -
сърцето ù ме викаше.
Тя беше тук,
копнееща за обичане.

 

Очите ù блестяха
нежно в тъмнината.
Очите ù... те бяха
моят вик на свободата.

 

Човек свободен е,
когато истински обича.
За мен - невъзможно е,
нали Купидон се наричам.

 

Почаках да заспи
и тихо я прегърнах.
Една от моите стрели
оставих ù и тръгнах.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сега ми стана тъжно за Купидон... Кой ли ще обича него?
Propuestas
: ??:??