7 мар. 2015 г., 21:39

Влюбеният Купидон

550 0 1

В съня си чух -
сърцето ù ме викаше.
Тя беше тук,
копнееща за обичане.

 

Очите ù блестяха
нежно в тъмнината.
Очите ù... те бяха
моят вик на свободата.

 

Човек свободен е,
когато истински обича.
За мен - невъзможно е,
нали Купидон се наричам.

 

Почаках да заспи
и тихо я прегърнах.
Една от моите стрели
оставих ù и тръгнах.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сега ми стана тъжно за Купидон... Кой ли ще обича него?

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....