Влюбеният Купидон
В съня си чух -
сърцето ù ме викаше.
Тя беше тук,
копнееща за обичане.
Очите ù блестяха
нежно в тъмнината.
Очите ù... те бяха
моят вик на свободата.
Човек свободен е,
когато истински обича.
За мен - невъзможно е,
нали Купидон се наричам.
Почаках да заспи
и тихо я прегърнах.
Една от моите стрели
оставих ù и тръгнах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Йорданова Всички права запазени
