EmiliaY (Емилия Йорданова)
95 25
Mar 7, 2015, 9:39 PM

Влюбеният Купидон 

  Poetry » Love
415 0 1

В съня си чух -
сърцето ù ме викаше.
Тя беше тук,
копнееща за обичане.

 

Очите ù блестяха
нежно в тъмнината.
Очите ù... те бяха
моят вик на свободата.

 

Човек свободен е,
когато истински обича.
За мен - невъзможно е,
нали Купидон се наричам.

 

Почаках да заспи
и тихо я прегърнах.
Една от моите стрели
оставих ù и тръгнах.

© Емилия Йорданова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сега ми стана тъжно за Купидон... Кой ли ще обича него?
Random works
: ??:??