Mar 7, 2015, 9:39 PM

Влюбеният Купидон

  Poetry » Love
548 0 1

В съня си чух -
сърцето ù ме викаше.
Тя беше тук,
копнееща за обичане.

 

Очите ù блестяха
нежно в тъмнината.
Очите ù... те бяха
моят вик на свободата.

 

Човек свободен е,
когато истински обича.
За мен - невъзможно е,
нали Купидон се наричам.

 

Почаках да заспи
и тихо я прегърнах.
Една от моите стрели
оставих ù и тръгнах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сега ми стана тъжно за Купидон... Кой ли ще обича него?

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...