Влюбих се, защото я обичаше.
Клъвнаха ме окъснели птици.
Аз съм твоето момиче.
А за тях съм просто жица.
Капнах в сладкото сияние,
слънчевите ти очи рисуваха
и се спуснах да пребъда с вятъра.
Бурята на твоята любов ме срути.
Влюбих се, защото ги обичаше,
а сега съм просто птичка,
нямаща къде да кацне,
Ти пък - ти си всичко...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Слънчицата на мира се крият в очите на небитието... Но защо срещаме любовта? За да се борим с мира си? Мисля, че срещаме любовта, за да обикнем себе си. За да разберем доколко можем да държим на някого. Доколко можем да извадим най-красивото от насрещното, да му дадем подарък и да го върнем у дома. Всеки има нужда да е при сърцето си. Дано всички влюбени намерят сърцето си у някого другиго. Аз намерих своето у вятъра. И все пак намерих и Човека. Поздрав на всички влюбени...