29 авг. 2016 г., 01:37

Влюбих се

742 3 7

 

Влюбих се, защото я обичаше.
Клъвнаха ме окъснели птици.
Аз съм твоето момиче.
А за тях съм просто жица.
Капнах в сладкото сияние,
слънчевите ти очи рисуваха
и се спуснах да пребъда с вятъра.
Бурята на твоята любов ме срути.
Влюбих се, защото ги обичаше,
а сега съм просто птичка,
нямаща къде да кацне,
Ти пък - ти си всичко...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Слънчицата на мира се крият в очите на небитието... Но защо срещаме любовта? За да се борим с мира си? Мисля, че срещаме любовта, за да обикнем себе си. За да разберем доколко можем да държим на някого. Доколко можем да извадим най-красивото от насрещното, да му дадем подарък и да го върнем у дома. Всеки има нужда да е при сърцето си. Дано всички влюбени намерят сърцето си у някого другиго. Аз намерих своето у вятъра. И все пак намерих и Човека. Поздрав на всички влюбени...

 

Комментарии

Комментарии

  • Не велико, но пък присъствието на толкова много мили души на едно място наистина е велико...
  • Неподражаемо!
  • Великолепно стохотворение и така красиво влюбване...
  • Мило е
    Поздрави от мен!
  • Велико е! Не мога да не го сложа в Любими!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...