13 ene 2005, 10:50

Влюбвам се...

  Poesía
1.6K 0 3
Влюбвам се в далечното,
в недостижимото,
в мечтаното.
Влюбвам се във въздуха,
той тука недостига,
влиза скришом под вратата,
напомняйки за пролетта,
за първото кокиче.
Нежен минзухарен бриз
отронва момина сълза -
цвят,  живот,  ще бъде плод
земята се роди в пролетта.
В пролетта се ражда любовта -
мечта за нов живот...

Влюбвам се в булеварда
с трамваите, които
тромаво се движат
по релсите на своя рейс.
Пътници се качват , слизат
всеки своя път поел,
а той задъхан, тежко стъпва
депото и обратно...
Има толко много пътници...

Влюбвам се в любовта,
далечна и вълнуваща,
близка и погубваща,
сънувам я
като птица,
като кораб,
като огнено кълбо,
като море,
като каменна пустиня, като цвете в нея,
като изсъхнало дърво, в което ражда се живот.
И ако някога животът си отиде
ще има и такива,
които ще се влюбват в любовта!


02.2004г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...