Влюбвам се...
Влюбвам се в далечното,
в недостижимото,
в мечтаното.
Влюбвам се във въздуха,
той тука недостига,
влиза скришом под вратата,
напомняйки за пролетта,
за първото кокиче.
Нежен минзухарен бриз
отронва момина сълза -
цвят, живот, ще бъде плод
земята се роди в пролетта.
В пролетта се ражда любовта -
мечта за нов живот...
Влюбвам се в булеварда
с трамваите, които
тромаво се движат
по релсите на своя рейс.
Пътници се качват , слизат
всеки своя път поел,
а той задъхан, тежко стъпва
депото и обратно...
Има толко много пътници...
Влюбвам се в любовта,
далечна и вълнуваща,
близка и погубваща,
сънувам я
като птица,
като кораб,
като огнено кълбо,
като море,
като каменна пустиня, като цвете в нея,
като изсъхнало дърво, в което ражда се живот.
И ако някога животът си отиде
ще има и такива,
които ще се влюбват в любовта!
02.2004г.
в недостижимото,
в мечтаното.
Влюбвам се във въздуха,
той тука недостига,
влиза скришом под вратата,
напомняйки за пролетта,
за първото кокиче.
Нежен минзухарен бриз
отронва момина сълза -
цвят, живот, ще бъде плод
земята се роди в пролетта.
В пролетта се ражда любовта -
мечта за нов живот...
Влюбвам се в булеварда
с трамваите, които
тромаво се движат
по релсите на своя рейс.
Пътници се качват , слизат
всеки своя път поел,
а той задъхан, тежко стъпва
депото и обратно...
Има толко много пътници...
Влюбвам се в любовта,
далечна и вълнуваща,
близка и погубваща,
сънувам я
като птица,
като кораб,
като огнено кълбо,
като море,
като каменна пустиня, като цвете в нея,
като изсъхнало дърво, в което ражда се живот.
И ако някога животът си отиде
ще има и такива,
които ще се влюбват в любовта!
02.2004г.
© Кая All rights reserved.
