6 sept 2013, 12:23

Влюбване

782 0 2

Не знаех, че така ще стане,

какво се случи, не разбрах,

дали се влюбих в океана,

дали от теб превзета бях.

 

Почувствах се като принцеса,

целуната от сто звезди,

когато нежно и полека

в прегръдките си ме обви.

 

Не исках никога да свършва

мигът, във който с теб в нощта,

целунахме се бързо, бързо

и сляхме нашите тела.

 

Не исках утрото да идва,

не можех изгрева да спра,

дойде моментът да си тръгна,

обляна в утринна роса.

 

Сега далече си от мене,

въпрос задавам си с тъга,

дали ти липсвам или просто

бях поредната жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преслава Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...