6 sept 2013, 12:23

Влюбване

777 0 2

Не знаех, че така ще стане,

какво се случи, не разбрах,

дали се влюбих в океана,

дали от теб превзета бях.

 

Почувствах се като принцеса,

целуната от сто звезди,

когато нежно и полека

в прегръдките си ме обви.

 

Не исках никога да свършва

мигът, във който с теб в нощта,

целунахме се бързо, бързо

и сляхме нашите тела.

 

Не исках утрото да идва,

не можех изгрева да спра,

дойде моментът да си тръгна,

обляна в утринна роса.

 

Сега далече си от мене,

въпрос задавам си с тъга,

дали ти липсвам или просто

бях поредната жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Преслава Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....