Sep 6, 2013, 12:23 PM

Влюбване

  Poetry » Love
775 0 2

Не знаех, че така ще стане,

какво се случи, не разбрах,

дали се влюбих в океана,

дали от теб превзета бях.

 

Почувствах се като принцеса,

целуната от сто звезди,

когато нежно и полека

в прегръдките си ме обви.

 

Не исках никога да свършва

мигът, във който с теб в нощта,

целунахме се бързо, бързо

и сляхме нашите тела.

 

Не исках утрото да идва,

не можех изгрева да спра,

дойде моментът да си тръгна,

обляна в утринна роса.

 

Сега далече си от мене,

въпрос задавам си с тъга,

дали ти липсвам или просто

бях поредната жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преслава Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...