Не знаех, че така ще стане,
какво се случи, не разбрах,
дали се влюбих в океана,
дали от теб превзета бях.
Почувствах се като принцеса,
целуната от сто звезди,
когато нежно и полека
в прегръдките си ме обви.
Не исках никога да свършва
мигът, във който с теб в нощта,
целунахме се бързо, бързо
и сляхме нашите тела.
Не исках утрото да идва,
не можех изгрева да спра,
дойде моментът да си тръгна,
обляна в утринна роса.
Сега далече си от мене,
въпрос задавам си с тъга,
дали ти липсвам или просто
бях поредната жена.
© Преслава Петкова Всички права запазени