6.09.2013 г., 12:23

Влюбване

774 0 2

Не знаех, че така ще стане,

какво се случи, не разбрах,

дали се влюбих в океана,

дали от теб превзета бях.

 

Почувствах се като принцеса,

целуната от сто звезди,

когато нежно и полека

в прегръдките си ме обви.

 

Не исках никога да свършва

мигът, във който с теб в нощта,

целунахме се бързо, бързо

и сляхме нашите тела.

 

Не исках утрото да идва,

не можех изгрева да спра,

дойде моментът да си тръгна,

обляна в утринна роса.

 

Сега далече си от мене,

въпрос задавам си с тъга,

дали ти липсвам или просто

бях поредната жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преслава Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...