Отново илюзия, празна заблуда,
пропява във мене любовният звън,
обхванат от тайнствена, дива полуда,
невярващ повтарям: "Дано не е сън!"
Огън игриво от очите наднича,
скъп спомен отминал във мене бледней
и цяла вселена нашепва: "ОБИЧАЙ!",
а нещо отвътре крещи ми: "НЕДЕЙ!".
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пламен Рашков Todos los derechos reservados
а ти знаеш кое да избереш да послушаш, нали ? (((: 
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
