14 nov 2008, 23:50

Влюбване

  Poesía
1.1K 0 10

Отново илюзия, празна заблуда,

пропява във мене любовният звън,

обхванат от тайнствена, дива полуда,

невярващ повтарям: "Дано не е сън!"

 

Огън игриво от очите наднича,

скъп спомен отминал във мене бледней

и цяла вселена нашепва: "ОБИЧАЙ!",

а нещо отвътре крещи ми: "НЕДЕЙ!".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Рашков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • недеи слуша "недей"
  • важни са изборите, които правим а ти знаеш кое да избереш да послушаш, нали ? (((:
  • Мило, трогателно!!!
    Послушай Вселената
    Поздрав!!!
  • Трудно е! Да чуеш шепота и да го послушаш! Много трудно! Прекрасен стих! Поздрави!
  • По-добре несподелена любов, отколкото никаква!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....