Отново илюзия, празна заблуда,
пропява във мене любовният звън,
обхванат от тайнствена, дива полуда,
невярващ повтарям: "Дано не е сън!"
Огън игриво от очите наднича,
скъп спомен отминал във мене бледней
и цяла вселена нашепва: "ОБИЧАЙ!",
а нещо отвътре крещи ми: "НЕДЕЙ!".
© Пламен Рашков Всички права запазени