Отново илюзия, празна заблуда,
пропява във мене любовният звън,
обхванат от тайнствена, дива полуда,
невярващ повтарям: "Дано не е сън!"
Огън игриво от очите наднича,
скъп спомен отминал във мене бледней
и цяла вселена нашепва: "ОБИЧАЙ!",
а нещо отвътре крещи ми: "НЕДЕЙ!".
© Пламен Рашков All rights reserved.
а ти знаеш кое да избереш да послушаш, нали ? (((: 
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
