Отново илюзия, празна заблуда,
пропява във мене любовният звън,
обхванат от тайнствена, дива полуда,
невярващ повтарям: "Дано не е сън!"
Огън игриво от очите наднича,
скъп спомен отминал във мене бледней
и цяла вселена нашепва: "ОБИЧАЙ!",
а нещо отвътре крещи ми: "НЕДЕЙ!".
© Пламен Рашков All rights reserved.
а ти знаеш кое да избереш да послушаш, нали ? (((: 
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
