3 nov 2017, 21:39

Влюбване в снега

  Poesía » Otra
807 12 15

 

Снегът не диша вече, отмаля
притихна като пух върху перваза.
Така красиво вчера наваля,
че всичките си тайни му разказах.

Сега е като проснат бял чаршаф.
Седефа му врабец не е нагазил.
Неразчертан от дързък пантограф.
О, колко светло е и без омраза!

Ако и утре почне да вали –
на двора изхвърлете всички мисли.
От бялото не може да боли,
от светлото душата се пречиства.

От Бог благословен е този сняг –
кокичета под шала му надничат,
и заличава всеки смръщен праг.
И всъщност всички много се обичат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...