Със непослушни пръсти нервни
тормозя вярната китара.
А как с акордите неверни
ще укротя във мене звяра?
Опитвам се да свиря нежно,
за тебе нещо да изпея...
За срещата ни тъжна, грешна
и пак за любовта... за нея!
В главата ми напира текста,
мелодия красива, ноти...
Сърцето пак обърква нещо,
тактува бързи обороти.
Прибързано изпята песен
и струни страдащи жестоко...
Дали онази ранна есен
вместо любов дари ни болка?
© Илко Карайчев Todos los derechos reservados
вместо любов дари ни болка?"
Не бързай, изживявай докрай...
Хареса ми!