Със непослушни пръсти нервни
тормозя вярната китара.
А как с акордите неверни
ще укротя във мене звяра?
Опитвам се да свиря нежно,
за тебе нещо да изпея...
За срещата ни тъжна, грешна
и пак за любовта... за нея!
В главата ми напира текста,
мелодия красива, ноти...
Сърцето пак обърква нещо,
тактува бързи обороти.
Прибързано изпята песен
и струни страдащи жестоко...
Дали онази ранна есен
вместо любов дари ни болка?
© Илко Карайчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
