30 mar 2012, 10:10

Вместо пир 

  Poesía
963 1 9

Отронват се летата наши
и падат тежко в тишината на забравата.
Предъвканите мигове на щастие
отдавна станали са зимни клади.

 

Стърчим - оголени, треперещи, сами
- човешки мисли, пръснати по вятъра
и вместо пир между морето и звездите,
душите стават ветропоказатели!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??