Mar 30, 2012, 10:10 AM

Вместо пир 

  Poetry
849 1 9

Отронват се летата наши
и падат тежко в тишината на забравата.
Предъвканите мигове на щастие
отдавна станали са зимни клади.

 

Стърчим - оголени, треперещи, сами
- човешки мисли, пръснати по вятъра
и вместо пир между морето и звездите,
душите стават ветропоказатели!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??