4 dic 2016, 22:42  

Вместо подслон

  Poesía
1K 8 23

Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.

Пътувам сам през призрачни полета
с мистични мисли в непрогледна тишина.
Погребал в себе си предишните небета.
Попарен цял от декемврийската слана.

Далечното ме прави непотребен скитник.
Не е ли всяка цел поредният мираж?
Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?

Оставям мислите неспирно да блуждаят -
студени метеори сред космичен прах.
В небесна църква, пред звезди се каят
за неизвършения, но спасяващ грях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поредният шедьовър с много силно въздействие! Толкова истини са казани тук!
  • Много са важни въпросите зададени в творбата.
  • оставям мислите неспирно да блуждаят
    студени метеори сред космичен прах"

    Убийствено точен и оригинален в своят изказ. Браво Младен, Браво. желая напредък в космичното поле.Там е истината, останалото е на земята сред нас.
  • Прекрасно..., - много искрено и талантливо..., - пораженията при попарените от слана са необратими....!!!
    "Пътувам сам през призрачни полета
    с мистични мисли в непрогледна тишина.
    Погребал в себе си предишните небета.
    Попарен цял от декемврийската слана."
  • Адмирации за този стих , Младене!
    Оставям мислите неспирно да блуждаят -
    студени метеори сред космичен прах."
    Добавям в любими!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...