vega666 (Младен Мисана)
1561 14327
4.12.2016 г., 22:42 ч.  

Вместо подслон 

  Поезия
837 8 25

Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.

Пътувам сам през призрачни полета
с мистични мисли в непрогледна тишина.
Погребал в себе си предишните небета.
Попарен цял от декемврийската слана.

Далечното ме прави непотребен скитник.
Не е ли всяка цел поредният мираж?
Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?

Оставям мислите неспирно да блуждаят -
студени метеори сред космичен прах.
В небесна църква, пред звезди се каят
за неизвършения, но спасяващ грях!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поредният шедьовър с много силно въздействие! Толкова истини са казани тук!
  • "Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
    Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
    ......
    Далечното ме прави непотребен скитник.
    Не е ли всяка цел поредният мираж?"

    Хубава вечер,Младене!
  • Много са важни въпросите зададени в творбата.
  • оставям мислите неспирно да блуждаят
    студени метеори сред космичен прах"

    Убийствено точен и оригинален в своят изказ. Браво Младен, Браво. желая напредък в космичното поле.Там е истината, останалото е на земята сред нас.
  • В моментите, в които ме е нямало тук, по една или друга причина, разбирам че съм пропуснал много - твоята възвишена Поезия! Поздравления и с твое позволение поставям в Любими!
  • Прекрасно..., - много искрено и талантливо..., - пораженията при попарените от слана са необратими....!!!
    "Пътувам сам през призрачни полета
    с мистични мисли в непрогледна тишина.
    Погребал в себе си предишните небета.
    Попарен цял от декемврийската слана."
  • Адмирации за този стих , Младене!
    Оставям мислите неспирно да блуждаят -
    студени метеори сред космичен прах."
    Добавям в любими!
  • "Далечното ме прави непотребен скитник.
    Не е ли всяка цел поредният мираж?"

    Най-вероятно е така. Пустинята сковава сетивата
    Миражът пък като река примамва и зове към светлината.
    След жаждата си цял живот вървим.(И може би целта си заслужава)
    Дори в преценката си да грешим. Дори да паднем -пак ще се изправим.

    Благодаря за удоволствието!
  • Силна поанта!
  • Прекрасно! Много силен финал.
  • Напоследък си мисля, че всички живеем в някаква мъгла и непрекъснато се лутаме. Прекрасно си го написал, Младене!
  • „Мъгла, не си ли ти единствена реалност?“
    Колко силно изречение! Невероятно начало на красива творба! Както винаги вплиташ философия с красота и мистерия в неподражаема реалност...
  • Колко пъти и аз съм си поставяла някои от тези въпроси! Поздравления, Мисана, за силното стихотворение!
  • "Далечното ме прави непотребен скитник.
    Не е ли всяка цел поредният мираж?
    Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
    вместо подслон поискал ми цигара и кураж?"
    Перфектен и силен куплет! Поздравление за това и за цялото стихотворение!
    Оценявам високо!
  • Хубав стих! И все пак животът не е толкова кратък...
  • Звучи като черно-бяла снимка на действителността. Напоследък все по-често си мисля, че сънувам, че не живея своя живот, че съм в някакъв паралелен свят.... там, където има само небесна църква, а не посредници въшливи между мен и Бог!
  • Само "цялостно" не ми допадна. Не звучи добре според мен в поезия...По- скоро попарен целия .
    Стихотворението е поетично великолепие.
  • "Далечното ме прави непотребен скитник.
    Не е ли всяка цел поредният мираж?
    Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
    вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?"
    Поздравления и за тази творба!
  • Цялото стихотворение е една дълбочина, в която се опитах да надникна... но ме обзе тази необятност, пред която просто се мълчи и се размишлява! Младене, продължаваш да поднасяш на читателите си поезия, за която е трудно да се говори, тя трябва да се почувства! Приеми моите поздрави и пожелание за прекрасна нова седмица!
  • Присъединявам се към коментарите на останалите. Наистина е нечовешки силно. Оценявам най-високо и поставям в любими. Поздравления от все сърце!
  • Силно, както винаги! Поздрав! "пред звезди се каят, за неизвършения, но спасяващ грях"
  • Хареса ми много, особено философията на първия стих- въпрос! А конкретно, аз очаквам софийските декемврийски мъгли, за някои те са ужас, а за мен са биография. Във всяка строфа има много мисъл.
  • Прекрасно написано, но трябва да се чете много бавно и внимателно, има много силни фрази, които явно са изстрадани. Разбирам те Младене и оценявам!
  • Пред таланта ти само мога да се поклоня Младен.Пишеш нечовешки силно!
  • Много хубав стих, хареса ми!!! Усетих една самота, една надежда, всичко вплетено в едно!!!
Предложения
: ??:??