4 дек. 2016 г., 22:42  

Вместо подслон

1K 8 23

Мъгла, не си ли ти единствена реалност?
Очаквам себе си да срещна неизбежно в теб.
Очаквам в конуса на бъдещето, винаги банално,
да прочета скрижалите на най-велик поет.

Пътувам сам през призрачни полета
с мистични мисли в непрогледна тишина.
Погребал в себе си предишните небета.
Попарен цял от декемврийската слана.

Далечното ме прави непотребен скитник.
Не е ли всяка цел поредният мираж?
Не съм ли непознатият, случайно срещнат битник,
вместо подслон поискал ми цигара и кураж...?

Оставям мислите неспирно да блуждаят -
студени метеори сред космичен прах.
В небесна църква, пред звезди се каят
за неизвършения, но спасяващ грях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поредният шедьовър с много силно въздействие! Толкова истини са казани тук!
  • Много са важни въпросите зададени в творбата.
  • оставям мислите неспирно да блуждаят
    студени метеори сред космичен прах"

    Убийствено точен и оригинален в своят изказ. Браво Младен, Браво. желая напредък в космичното поле.Там е истината, останалото е на земята сред нас.
  • Прекрасно..., - много искрено и талантливо..., - пораженията при попарените от слана са необратими....!!!
    "Пътувам сам през призрачни полета
    с мистични мисли в непрогледна тишина.
    Погребал в себе си предишните небета.
    Попарен цял от декемврийската слана."
  • Адмирации за този стих , Младене!
    Оставям мислите неспирно да блуждаят -
    студени метеори сред космичен прах."
    Добавям в любими!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...