Изчерпваме се.
Време е да спрем.
Утайката на чувствата
да се отмие.
Оставим ли я в нас -
ще загнои,
отровата в кръвта ни
ще попие.
Тихо, моля те!
Знам, че боли!
Стига!
Сълзи от вени.
Страдаме!
Цялото на две се дели.
Няма ни!
В това измерение.
Дай ръка!
Хлад почувства и ти.
Вчерашно ние.
Мъртъв миг!
Време за спасение!
С бягство.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
