Изчерпваме се.
Време е да спрем.
Утайката на чувствата
да се отмие.
Оставим ли я в нас -
ще загнои,
отровата в кръвта ни
ще попие.
Тихо, моля те!
Знам, че боли!
Стига!
Сълзи от вени.
Страдаме!
Цялото на две се дели.
Няма ни!
В това измерение.
Дай ръка!
Хлад почувства и ти.
Вчерашно ние.
Мъртъв миг!
Време за спасение!
С бягство.
© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados