Изчерпваме се.
Време е да спрем.
Утайката на чувствата
да се отмие.
Оставим ли я в нас -
ще загнои,
отровата в кръвта ни
ще попие.
Тихо, моля те!
Знам, че боли!
Стига!
Сълзи от вени.
Страдаме!
Цялото на две се дели.
Няма ни!
В това измерение.
Дай ръка!
Хлад почувства и ти.
Вчерашно ние.
Мъртъв миг!
Време за спасение!
С бягство.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
