Изчерпваме се.
Време е да спрем.
Утайката на чувствата
да се отмие.
Оставим ли я в нас -
ще загнои,
отровата в кръвта ни
ще попие.
Тихо, моля те!
Знам, че боли!
Стига!
Сълзи от вени.
Страдаме!
Цялото на две се дели.
Няма ни!
В това измерение.
Дай ръка!
Хлад почувства и ти.
Вчерашно ние.
Мъртъв миг!
Време за спасение!
С бягство.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
