Изчерпваме се.
Време е да спрем.
Утайката на чувствата
да се отмие.
Оставим ли я в нас -
ще загнои,
отровата в кръвта ни
ще попие.
Тихо, моля те!
Знам, че боли!
Стига!
Сълзи от вени.
Страдаме!
Цялото на две се дели.
Няма ни!
В това измерение.
Дай ръка!
Хлад почувства и ти.
Вчерашно ние.
Мъртъв миг!
Време за спасение!
С бягство.
© Мариета Вълчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
