24 нояб. 2007 г., 09:24

Вместо сбогом

1.4K 0 21
 

Изчерпваме се.

                  Време е да спрем.

Утайката на чувствата

                             да се отмие.

Оставим ли я в нас -

                              ще загнои,

отровата в кръвта ни

                                   ще попие.

Тихо, моля те!

                           Знам, че боли!

 Стига!

                    Сълзи от вени.

Страдаме!                    

              Цялото на две се дели.

Няма ни!             

                           В това измерение.

Дай ръка!

                Хлад почувства и ти.

Вчерашно ние.

                                      Мъртъв миг!  

                       

Време за спасение!

                                               С  бягство.

                                              

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...