24.11.2007 г., 9:24

Вместо сбогом

1.4K 0 21
 

Изчерпваме се.

                  Време е да спрем.

Утайката на чувствата

                             да се отмие.

Оставим ли я в нас -

                              ще загнои,

отровата в кръвта ни

                                   ще попие.

Тихо, моля те!

                           Знам, че боли!

 Стига!

                    Сълзи от вени.

Страдаме!                    

              Цялото на две се дели.

Няма ни!             

                           В това измерение.

Дай ръка!

                Хлад почувства и ти.

Вчерашно ние.

                                      Мъртъв миг!  

                       

Време за спасение!

                                               С  бягство.

                                              

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...