24.11.2007 г., 9:24

Вместо сбогом

1.4K 0 21
 

Изчерпваме се.

                  Време е да спрем.

Утайката на чувствата

                             да се отмие.

Оставим ли я в нас -

                              ще загнои,

отровата в кръвта ни

                                   ще попие.

Тихо, моля те!

                           Знам, че боли!

 Стига!

                    Сълзи от вени.

Страдаме!                    

              Цялото на две се дели.

Няма ни!             

                           В това измерение.

Дай ръка!

                Хлад почувства и ти.

Вчерашно ние.

                                      Мъртъв миг!  

                       

Време за спасение!

                                               С  бягство.

                                              

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...