Из ледовете в твоята душа
изгубих се... И пътя свой намерих...
Но, вярвай ми, не исках да греша,
думите си просто не премерих...
Сърдита си... И може би, си права...
Но как да разделиме общата вина?
Детето в мен не исках да оставя,
а ти не превъзмогна гордостта!...
Утихна всичко... Уморени страсти...
И няма драми... Устните мълчат...
Ще мине време... Но спомените ясни
на двама ни в душите ще горчат...