Jan 17, 2008, 10:40 AM

Вместо сбогом

  Poetry » Love
1.1K 0 29

Из ледовете в твоята душа

изгубих се... И пътя свой намерих...

Но, вярвай ми, не исках да греша,

думите си просто не премерих...

 

 

 

 

 

Сърдита си... И може би, си права...

Но как да разделиме общата вина?

Детето в мен не исках да оставя,

а ти не превъзмогна гордостта!...

 

 

 

 

Утихна всичко... Уморени страсти...

И няма драми... Устните мълчат...

Ще мине време... Но спомените ясни

на двама ни в душите ще горчат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Този стих е писан с много болка и тъга, направо е извирал от душата. Знай обаче, че времето минава и споменът обезличава. ...а и никога не се знае кога точно идва края...
  • Страхотен стих, как съм го пропуснала!
  • !!!
    Незнам какво да коментирам...Много, много истински стих!

    Ще мине време... Но спомените ясни

    на двама ни в душите ще горчат...
  • Красиво, тъжно, нежно......
    както винаги.......
  • Толкова си истински, така обичам да те чета...!!! Прегръдки, Вълчо!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...