17 янв. 2008 г., 10:40

Вместо сбогом

1.1K 0 29

Из ледовете в твоята душа

изгубих се... И пътя свой намерих...

Но, вярвай ми, не исках да греша,

думите си просто не премерих...

 

 

 

 

 

Сърдита си... И може би, си права...

Но как да разделиме общата вина?

Детето в мен не исках да оставя,

а ти не превъзмогна гордостта!...

 

 

 

 

Утихна всичко... Уморени страсти...

И няма драми... Устните мълчат...

Ще мине време... Но спомените ясни

на двама ни в душите ще горчат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АГОП КАСПАРЯН Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Този стих е писан с много болка и тъга, направо е извирал от душата. Знай обаче, че времето минава и споменът обезличава. ...а и никога не се знае кога точно идва края...
  • Страхотен стих, как съм го пропуснала!
  • !!!
    Незнам какво да коментирам...Много, много истински стих!

    Ще мине време... Но спомените ясни

    на двама ни в душите ще горчат...
  • Красиво, тъжно, нежно......
    както винаги.......
  • Толкова си истински, така обичам да те чета...!!! Прегръдки, Вълчо!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...