17.01.2008 г., 10:40

Вместо сбогом

1.1K 0 29

Из ледовете в твоята душа

изгубих се... И пътя свой намерих...

Но, вярвай ми, не исках да греша,

думите си просто не премерих...

 

 

 

 

 

Сърдита си... И може би, си права...

Но как да разделиме общата вина?

Детето в мен не исках да оставя,

а ти не превъзмогна гордостта!...

 

 

 

 

Утихна всичко... Уморени страсти...

И няма драми... Устните мълчат...

Ще мине време... Но спомените ясни

на двама ни в душите ще горчат...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих е писан с много болка и тъга, направо е извирал от душата. Знай обаче, че времето минава и споменът обезличава. ...а и никога не се знае кога точно идва края...
  • Страхотен стих, как съм го пропуснала!
  • !!!
    Незнам какво да коментирам...Много, много истински стих!

    Ще мине време... Но спомените ясни

    на двама ни в душите ще горчат...
  • Красиво, тъжно, нежно......
    както винаги.......
  • Толкова си истински, така обичам да те чета...!!! Прегръдки, Вълчо!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...