Внезапен дъжд

5 ago 2017, 21:37

Poesía » Del paisaje

1111 2 1

Какво му става? Откъде се взе?

Напук на всякаква прогноза

измамно синьото небе

просветна от застинала експлозия.

Асфалта се превърна във река,

дърветата приклекнаха в почуда.

Листенцата във мътната вода

градушката забърка в юнска супа.

Ще спре ли скоро? До кога

ще ври вещерският казан?

Мочурището градско е беда,

отломки влачи, остри стъкълца.

Обърка ме, направо попиля.

До кости мокра, мъничко сърдита,

загърбвам този влюбен мъж.

Защо поне не ме попита...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2017-08-05T23:01:23+03:00

Дъждът понякога е благодат за влюбените, но не винаги! Поздрав за хубавото стихотворение!