Внезапен дъжд
Какво му става? Откъде се взе?
Напук на всякаква прогноза
измамно синьото небе
просветна от застинала експлозия.
Асфалта се превърна във река,
дърветата приклекнаха в почуда.
Листенцата във мътната вода
градушката забърка в юнска супа.
Ще спре ли скоро? До кога
ще ври вещерският казан?
Мочурището градско е беда,
отломки влачи, остри стъкълца.
Обърка ме, направо попиля.
До кости мокра, мъничко сърдита,
загърбвам този влюбен мъж.
Защо поне не ме попита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
Поздрав за хубавото стихотворение!