Внезапен дъжд

5.08.2017 г., 21:37 ч.

Поезия » Пейзажна

827 2 1

Какво му става? Откъде се взе?

Напук на всякаква прогноза

измамно синьото небе

просветна от застинала експлозия.

Асфалта се превърна във река,

дърветата приклекнаха в почуда.

Листенцата във мътната вода

градушката забърка в юнска супа.

Ще спре ли скоро? До кога

ще ври вещерският казан?

Мочурището градско е беда,

отломки влачи, остри стъкълца.

Обърка ме, направо попиля.

До кости мокра, мъничко сърдита,

загърбвам този влюбен мъж.

Защо поне не ме попита...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

JujuBuju (Миглена Миткова)

2017-08-05T23:01:23+03:00

Дъждът понякога е благодат за влюбените, но не винаги! Поздрав за хубавото стихотворение!