Aug 5, 2017, 9:37 PM

Внезапен дъжд 

  Poetry » Landscape
830 2 1

 

 

Какво му става? Откъде се взе?

Напук на всякаква прогноза

измамно синьото небе

просветна от застинала експлозия.

Асфалта се превърна във река,

дърветата приклекнаха в почуда.

Листенцата във мътната вода

градушката забърка в юнска супа.

Ще спре ли скоро? До кога

ще ври вещерският казан?

Мочурището градско е беда,

отломки влачи, остри стъкълца.

Обърка ме, направо попиля.

До кости мокра, мъничко сърдита,

загърбвам този влюбен мъж.

Защо поне не ме попита...

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дъждът понякога е благодат за влюбените, но не винаги! Поздрав за хубавото стихотворение!
Random works
: ??:??