Внезапен дъжд
Какво му става? Откъде се взе?
Напук на всякаква прогноза
измамно синьото небе
просветна от застинала експлозия.
Асфалта се превърна във река,
дърветата приклекнаха в почуда.
Листенцата във мътната вода
градушката забърка в юнска супа.
Ще спре ли скоро? До кога
ще ври вещерският казан?
Мочурището градско е беда,
отломки влачи, остри стъкълца.
Обърка ме, направо попиля.
До кости мокра, мъничко сърдита,
загърбвам този влюбен мъж.
Защо поне не ме попита...
© Христина Комаревска All rights reserved.
Поздрав за хубавото стихотворение!