5 авг. 2017 г., 21:37

Внезапен дъжд 

  Поэзия » Пейзажная
1112 2 1

 

 

Какво му става? Откъде се взе?

Напук на всякаква прогноза

измамно синьото небе

просветна от застинала експлозия.

Асфалта се превърна във река,

дърветата приклекнаха в почуда.

Листенцата във мътната вода

градушката забърка в юнска супа.

Ще спре ли скоро? До кога

ще ври вещерският казан?

Мочурището градско е беда,

отломки влачи, остри стъкълца.

Обърка ме, направо попиля.

До кости мокра, мъничко сърдита,

загърбвам този влюбен мъж.

Защо поне не ме попита...

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дъждът понякога е благодат за влюбените, но не винаги! Поздрав за хубавото стихотворение!
Предложения
: ??:??