В очите ми надникна светъл лъч,
Септември се усмихна на вратата,
един красив, добре облечен мъж
с костюм от тишина и чисто злато.
Разказа колко дълго е вървял,
преплувал даже няколко морета,
но ето, че при мен отново спрял,
очаквал да намери тук детето.
Внезапно промени се утринта,
видях отсреща дядовата къща,
една градина пълна със цветя.
Усетих как Септември ме обгръща!